За разлика от теб аз не гледам морето. Не гледам и в монитора. Излишно е. Ако можех, щях да затворя очи и да пиша така, но колегата срещу мен леко поглежда екрана на компютъра си, после отмества очи, прехвърля ги към папката и внимателно добавя ред. Ако направя нещо странно, ще я разсея и ще ме попита какво става. А днес е ден, в който единствено чакам - да приключа работа, да хвана пътя, да се прибера, да съм вкъщи. 

Животът не е просто спектър от усещания, не е палитра, от която ти трябва да избереш цвят и да го сложиш на блокче за рисуване. Животът е път - нагоре, надолу, напред, назад, накъдето ти решиш всъщност. Защото ние не се връщаме само по родните си места, ние се връщаме в спомените си. Ние не отиваме да гледаме красиви гледки, ние търсим нови места, за да изпитаме нови усещания, за да създадем нови спомени. Макар и да не го осъзнаваме, ние сме ковачи на съдбите си. Да, предварително зададени условия има, но ние сме тези, които определяме как ще се отнесем към тях.


Сивотата идва от опита, от това, че ти тоя мач си го играл, от това да няма с какво да те изненада. Често гледаш с насмешка, докато не се появи новото и не започнеш пак да живееш - да създаваш усещания, да трупаш спомени, да вървиш по пътя.

Спектърът от емоции, палитрата от цветове, учестяването на пулса, те не са ти дадени, за да ги имаш. Ти не притежаваш нищо освен едни 4 кубични сантиметра мозъчно вещество- не притежаваш дори бъбреците си. Ако те спрат да работят, ще си благодарен, че са ти ги сменили, нали? Не, в този живот, приятелю, ти не си собственик, ти си пътник. Сладкото, горчивото, болката, страданието, успеха, гордостта, това са все емоции, които според ситуацията ти е дадено да изпиташ. Ти сам решаваш кои, ти сам определяш как, а защо..това е Въпросът.

Ти не си тук с една кошница. Ти си тук, за да извървиш едно разстояние и да си научиш определените преди това уроци. Бог знае колко ще вървиш, само ти знаеш какво ще научиш.

Аз съм виждал как душа тръгва от този свят и излиза от тяло. Един ден и моята ще тръгне. И тялото ми ще умре точно в този момент, не когато спра да дишам. Дотогава имам само да уча, дотогава само ще вървя. И слава Богу, понякога ще е сиво. Не искам да уча цял живот един и същи урок и толкова нищо да не съм разбрал, че да ми остане за следващото превъплъщение.