...

Днес споделих, че да забравя Велко Кънев едва ли е възможно. Мисля, че не мога да кажа и сбогом на човека, който ми направи най- силно впечатление на сцена.

За мен той винаги ще е жив- в спомените, усмивките, в двд-тата вкъщи, в смъкнатите торенти. Гледал съм негови изпълнения и на кино, и по телевизията, и в Народния театър.

Винаги ще запомня едно изпълнение на "Призраци в Неапол". Не мога да кажа колко пъти трябваше да излезе на бис, но няма да забравя очите му. Излъчваха щастие.

Не мога да кажа какво си е мислил в онзи момент. Дали е било заради това, че ни е предал емоцията, или заради това, че ние сме могли да я възприемем. Кой не би могъл при такава игра? Може пък някой спомен да е карал погледът му да грее по този начин.

Няма да имам възможността да се запозная с Велко Кънев. Не е и нужно.Имам единствено привилегията да му се възхищавам.

За мен той не е починал. Не си е отишъл, не е мъртъв. Аз пак ще гледам "Стъпки в пясъка", при това уверен съм не веднъж, пак ще се наслаждавам на "Да обичаш на Инат", пак ще си спомня за "Призраци в Неапол" и къде за щастие, къде за съжаление съм убеден, че пак ще чуя "Адвокате". Навсякъде сред изброените участва Велко Кънев.

Значи е тук.

Поклон.