Осъзнавам, че съм се фокусирал и че така е редно. Липсват ми някои други неща, но няма как. Липсват ми и някои хора, но отново няма как.
Всичко с времето. В случая времето е по- скоро на моя страна. Факт е, че дори и да ми се наложи да се занимавам с това отново, няма да е трагедия, напротив- крайно интересно ми е. На още по- силно основание усещам, че по- скоро не очаквам такъв развой на събитията. За сигурност обаче са ми необходими още малко работа, малко повече късмет и положително отношение.
Предстои да хвърлим заровете.
--------------------------------
В интерес на истината, мислех си, че ще далеч по- трудно и дори непоносимо. Факт, човек може много повече, дори отколкото си представя.
В момента правя първата стъпка. Следващите са ми далеч по- важни, но без тази не може.
Знам, че като всеки човек, имам път. Мисля, че започвам да го намирам. Да видим.
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
Аз съм оптимист. Когато си притиснат до стената, не ти остават много други възможности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар