За мен той винаги ще е жив- в спомените, усмивките, в двд-тата вкъщи, в смъкнатите торенти. Гледал съм негови изпълнения и на кино, и по телевизията, и в Народния театър.
Винаги ще запомня едно изпълнение на "Призраци в Неапол". Не мога да кажа колко пъти трябваше да излезе на бис, но няма да забравя очите му. Излъчваха щастие.
Не мога да кажа какво си е мислил в онзи момент. Дали е било заради това, че ни е предал емоцията, или заради това, че ние сме могли да я възприемем. Кой не би могъл при такава игра? Може пък някой спомен да е карал погледът му да грее по този начин.
Няма да имам възможността да се запозная с Велко Кънев. Не е и нужно.Имам единствено привилегията да му се възхищавам.
За мен той не е починал. Не си е отишъл, не е мъртъв. Аз пак ще гледам "Стъпки в пясъка", при това уверен съм не веднъж, пак ще се наслаждавам на "Да обичаш на Инат", пак ще си спомня за "Призраци в Неапол" и къде за щастие, къде за съжаление съм убеден, че пак ще чуя "Адвокате". Навсякъде сред изброените участва Велко Кънев.
Значи е тук.
Поклон.
