Жените в живота ми казват, че съм постоянно разочарование.
Странно е, но понякога аз ги чувствам по същия начин.
Кой знае.
В последно време се убеждавам, че когато потече достатъчно вода, човек лека - полека се научава да плува в нея и в някакъв момент намира своите води, в които да плува спокойно. Социални животни сме ние хората, няма какво да се лъжем. Един сателит, който прехвърля информация през космоса няма как да промени това за 10 години време - може да промени комуникацията, но няма да ни лиши от необходимостта от нея.
С времето усещам, че лека - полека влизам в една среда от хора, която започвам да преоткривам, без да имам желание да променям. Усещането е прекрасно. Защото когато могат да те накарат да се засмееш без причина, могат да те накарат и да забравиш без причина. В повечето случаи не е необходимо повече всъщност.
Същото не може да бъде казано за жените в живота ми. На моменти си мисля, че откакто спрях да съм постоянно пиян безотговорен глупак, всъщност спрях да съм им толкова интересен. Появяват се някакви създания наоколо, само че те търсят някой да ги забавлява, а аз маската на клоун толкова съм я намразил, че не ми се губи времето нито с нея, нито пък с желаещите да я наблюдават. Чудя се дали да не запиша една серия видeоклипове с възможни отговори на задаваните ми въпроси и да им ги пускам. Заведението ще работи на принципа - първо холограмен образ, после - човека. Така де, повечето искат холограмата или по - скоро да си създадат някакъв образ тип "при идеални други условия" и ако реалността не съвпада с него, остават крайно разочаровани. Лошото е, че загубих дарбата си да чета мисли някъде около седми клас, когато се ударих в един уличен стълб, докато говорих с едно момиче. Малшанс. За сметка на това обещавам да се науча да правя палачинки, без да се налага след това да купувам нов тиган. Deal?
"Ние сме страхотни приятели, Сава"
Не ме разбирайте погрешно, не съм разочарован, просто съм объркан. Уж срещам разбиране, ама не съвсем. Да, в момента аз съм човек с безброй проблеми и купища мечти за реализиране, макар и да не държа на всичко на всяка цена. Окей, аз съм притиснат до стената в огромен процент от времето. Fact или по - скоро fucked. Това може да означава само едно - в момента имам време за маски за...ами само за нещата, за които наистина е необходимо. През останалото време имам сили единствено да бъда искрен. Е, кога друг път ще бъда толкова открит?
Разбира се, всъщност е адски важно да седна и да те изслушам. Това те впечатлява, това, че те третирам като човек, че съм склонен да чуя какво те притеснва и да му обърна внимание. Харесва ти, че търся решение на проблема ти, като същевременно се опитвам да те успокоя, за да не му обръщаш толкова внимание. Понякога успявам и да те накарам да се усмихнеш междувременно, независимо от това колко ти е тежко всъщност. Едно от тайните ми умения, признавам.
Но това не ти е достатъчно . Ти искаш да бъдеш обичана, ценена, уважавана, да бъдеш третирана като истинска жена! В моя речник това се описва с една дума - ВНИМАНИЕ. Ама не съм прав да го наричам така, защото както се разбрахме - аз не разбирам. Горното, естествено, няма нищо общо с мен или с когото и да било другиго. То има общо с ТЕБ, с начина по - който държиш и още повече ТРЯБВА да бъдеш третирана. И то не само с отношение, то трябва да бъде с правилните средства, на правилните места с правилните условия, защото, както си го кажем, нито едно от момичетата, които срещнах в последните месеци, не е какво да е, тя НЕ Е обикновено момиче. Нещо, което, впрочем, си мисли май почти всяко обикновено момиче. И, разбира се, аз, като човек, който в момент има куп други неща на главата, мога да бъда единствено затруднение, затормозяване, източник на допълнителни тревоги, човек, който недай си Боже, ще има нуждата да влезе в ролята на споделящия, на нуждаещия се от внимание. Защото моите проблеми няма да се решат с магическа пръчка и няма да се решат от сряда до неделя с наспиване в леглото. Не. Това и малките деца го знаят.
Като прибавим към това и постоянното напрежение и умора, защото аз все пак се опитвам, се случва така, че по - често нямам нито време, нито нерви, а нямам и желание да вкарам средства в местата, отношението, третирането, в това да карам истинската жена да се чувства Жена.
Като прибавим към това и постоянното напрежение и умора, защото аз все пак се опитвам, се случва така, че по - често нямам нито време, нито нерви, а нямам и желание да вкарам средства в местата, отношението, третирането, в това да карам истинската жена да се чувства Жена.
Хм.
Личното ми мнение е, че мен тия неща не ме спират, но вече се уточнихме - "ние сме прекрасни приятели, Сава, а и ти не разбираш". Само че и младият лъв знае, че за да докопаш плячката се изисква много повече напрежение и усилия, отколкото да я ядеш. Лошо сравнение, което не подобава на една необикновена жена, която иска само едно - да бъде преследвана, да бъде обожавана. В моя речник това се описва с една дума - Внимание. А напоследък започна да се промъква и втора - досада.
"Аз съм готова за живота си. Възнамерявам до .......(insert random срок here) да имам мъж и деца."
Разбира се, сериозна госпожице, за да водим този разговор, Вие сте подчертано сингъл от високосна, занимавате се с нещо доволно menial във всяко едно положително или отрицателно отношение на думата и като цяло в живота Ви се случват неща по предварително начертан график, който, ако вземе, че се обърка, светът се срутва, Вие изпадате в депресия и вината за това е изцяло моя.
Оу, извинете, забравих. Виес те е жена. с Главно Ж. Жена.
Разбира се, сериозна госпожице, за да водим този разговор, Вие сте подчертано сингъл от високосна, занимавате се с нещо доволно menial във всяко едно положително или отрицателно отношение на думата и като цяло в живота Ви се случват неща по предварително начертан график, който, ако вземе, че се обърка, светът се срутва, Вие изпадате в депресия и вината за това е изцяло моя.
Оу, извинете, забравих. Виес те е жена. с Главно Ж. Жена.
Силна, независима, борбена, бореща се със своите вятърни мелници и се справя перфектно. Винаги. Вечно. Жена с визия за мъжа до себе си и бъдещето си с него, защото има стандарт, Стандарт. И няма да се съгласи на по - малко. И ако мъжът, не аз, защото аз не съм нищо повече от момче на 25, не се съгласи да отговаря на този ментално изграден тертип, да върви по дяволите. И той, и всички като него.
В добавка на това той трябва скоро да иска деца, като, естествено, веднага ще Ви разпознае като потенциалната им майка, защото - справка горния параграф.
Братче, женският плач е второто най - мощно психологическо оръжие на тази планета след късата пола.
"Аз търся цвят, търся чувство, търся танц"
Разбрах. Търси някой, който да се интересува от дрехи също толкова, колкото и тя.
Другата опция е да търси преживявания - нещо различно, нещо шокиращо - този, който ще зареже всичко, за да отиде с нея някъде, без предупреждение, без уговорка. Нещо екстремно. Ако не може мъжът да се идентифицира с един образ на безкрайната крайност, тук вече говорим за липсва на дух, на цвят, на емоция, на изначална липса на онова, което да я накара да те иска. А кой има нужда от скука? Нали нашето поколение е поколението на хедонистите, на хората, които живеят СЕГА и за себе си? За емоцията.
Безспорно живеем в свят на измислени образи и изградени представи. Всеки има изграден профил във фейсбук, туитър, майспейс и линкдин. В зависимост от социалната мрежа, всеки е отворен към комуникация, политически заинтересован е и с визия за бъдещето, АДСКИ готин и едновременно с това работохолик и железен професионалист. Също така умее да се забавлява и си е направо party animal, а sleep is for the weak! И иска до себе си такъв човек, с когото идеално да си паснат от първа среща. И това не съм аз, защото не познавам тези модни дизайнери, не изглеждам достатъчно арт нито достатъчно гей, нито достатъчно мачо, нито...а бе, може би това, че от време на време пиша по някой извратен диалог със себе си под формата на разказ е окей, но кой знае. Не го усеща на първа среща, значи не е.
Малко объркано ми се струва. Наливам си чаша кафе и си мисля...а бе, аз...к'фо правя тука, бе да му ... майката? Как всеки път като излизам с някакви жени, все излизам умопомрачително чудовищен тип? И то веднага, след като кажа какво мисля.
А, 100% има проблем в мен, ама пък как пък ВИНАГИ е в мен. Ениуей, сигурно съм чудовищен тип. Важното е, че тя в 99% от случаите, каквото и да се е случило, е сигурна, че ние ще излезем чудесни приятели и не просто иска да сме приятели, а ужасно много държи да сме приятели.
А, 100% има проблем в мен, ама пък как пък ВИНАГИ е в мен. Ениуей, сигурно съм чудовищен тип. Важното е, че тя в 99% от случаите, каквото и да се е случило, е сигурна, че ние ще излезем чудесни приятели и не просто иска да сме приятели, а ужасно много държи да сме приятели.
Ако сте жена, отговаряте на някой от гореописаните типове и искате да сме първи приятели, държа да Ви уведомя, че към в момента щатното ми разписание за приятели е запълнено. Оставете CV, снимка не ми е нужна и бъдете така добра да изтриете номера ми. Ще Ви звънна веднага като отворим позиция за най - добър приятел, който да Ви обожава и на когото ужасно много държите като такъв. А за номера ли? Е...нека позвъняването да е изненада! (;
Също така бих искал да Ви посъветвам междувременно да си купите комплект кукли барби и кен, ако харесвате компютърни игри - Sims. Щото май това искате всъщност.
Цунки,
Отивам да повърна(;
