...

Този път няма да пиша нищо сериозно. Няма да правя и безброй корекции на допуснатите в бързината на пресъздаване на мисълта грешки.

Съжалявам, ако има недоволни. Ако няма, още по- добре. Но доколкото познавам бита на българина, недоволни не просто ще има, ами ще са и пемного и по пре различни причини.

Затова и слагам ето тази точка . тук по средата на мисълта и тук . където е по- добре да има запетая, за да ви дразни и да ви бърка в нервите, та да може като истински българи да се оплаквате и да критикувате на воля.

И знам, че не ви стигат, затова ще напиша Мбоскодиктиозавър без причина, за да може да се нервите, че не си спомняте откъде е това и да беснеете на мен, че се правя на умен.

От няма и три дни съм тук и е различно. Това е не само защото съм на почивка, нямам задачи, ставам в 11, пия по- малко кафе, чета книга за кеф и не бързам заникъде, не е и защото компанията ми е прекрасна. Това е така, защото тук, само на 1 000 километра от Дома хората просто живеят по друг начин.

Не казвам, че италианците са някакви меганачесани с интелект типове- глупости. Сървисът им е по- тегав от този в Слънчев бряг, ментаджии на дребно са, а ярко контрастно оцветените към тъмния спектър са дори по- дразнещи от най- нахални римляни у нас. Ама наистина.

Не е различно и защото природата е мега яка, сградите- толкова уникални, че да се пишат със з- згради. Съвсем не. Да, действително е страшно приятно всичките здания едно до друго да са в сходен стил и да са лицеприятни, но не е задължително. Пък и това се коригира с времето при достатъчно желание от страна на главния архитект и още няколко такива с арх. и инж. преди името.

От контактите с хората ми прави впечатление нещо друго. Имам възможност и да съпоставя с това, което се случва в България, защото интернетът не ти позволява да си безкрайно далеч от дома. Докато в България колегите и приятелите ми, които са на по 23 години някъде се избиват за някаква малоумна глупост, тук приятелите, при които съм останал, живеят далеч по- спокойно. Имах възможност да си поговоря и с техните приятели и за тях важи същото. Общо взето всички страдаме от едни и същи страхове и съмнения, но като че ли те си позволяват да са на 23 доста повече, отколкото ние.

Защото в България, когато си на 23 се счита за несериозно да не се държиш като 40 годишен. Защото преждевременното състаряване у някои хора води до желанието им да превърнат другите в такива като тях. Кара ги да очакват, не само да очакват, но и да изискват хората около тях да не пишат "защото" в началото на две поредни изречения, да са облечени по определен начин, да харесват определени коли, да използват определени маниери, да не прекаляват с употребата на думата "определени" в изреченията....Дефицитът на успех у нас е толкова заразителен за младите хора, че едва намерили първата си работа те започват да се държат като вече много тежки и утвърдени професионалисти, с 10 години стаж, 20 милиона в банковата сметка и сякаш не в този живот са израснали в Бяла Слатина. Е, сори.

По същото време на 1000 км от там тук са на 23, влюбват се, мечтаят, обикалят 10 магазина, за да купят парфюма на проекто гаджето си, при това само за да им напомня за неговия мирис...а бе, знам какво ще ми кажете. Несериозно е. А бе, да, несериозно е, съгласен съм. На 23 не си на 16. Но не си и на 40.

Както е нормално да се страхуваш от това дали ще се реализираш, защото let's face it младежката безработица е страшна в цяла Европа, не само у нас, както е нормално да ти е неудобно, че харчиш все още парите на вашите, а те не са безкрайно много, така е повече от очаквано да си мечтаеш да не си сам и да си щастлив. Само че при 40 годишните 23 годишни това дотолкова се е изродило, че вместо да се влюбят до уши, са почнали да дърпат тиранти и да се правят на велики и да се разпитват един други кой колко милиона изкарва.

Не ви съдя, тоя живот си е ваш, правете с него каквото си искате. Обвинявайте се за това кой ви организира бала, критикувайте ме задето според вас не съм сериозен, тъй като спя с тениска с надпис "undercover genius" или задето ви се усмихвам(може би причината е съвсем различна), все тая ми е. Но не очаквайте, че ще съм като вас.

За Бога, много пъти ми се е искало, иска ми се почти всеки ден, но много рядко ми се получава. Не защото съм безбожно уникален и невероятен, а защото искам на 23 да съм на 23, а на 40- на 40.
 Сори.

И не ми пука с какво ще сте облечени на бала, с какъв грим ще сте и какви покани ще давате на преподавателите, които не ви помнят имената.

Поздрави от мен, отивам да ям сладолед( ;