Този свят е твърде абсурден и неадекватен, за да бъде единствен.

Не вярвам в чуждия бог, не вярвам и в моя, но съм им ядосан на всичките. Абсурдно е хората, които имат мечти и се стараят да ги постигат да нямат време тук, а тези, които не знаят на кой свят са и защо, да имат време за три живота. Няма логика.

Разбирам, човек е тук, за да научи точно определени уроци, а след като си изпълнил задачите просто няма причина да стои тук и в това не бива да има каквато и да било трагедия. Но едни никога нищо не научават, а други толкова бързо схващат, че миг проблясва и от тях остава само спомен.

Трябваха ми само 8 реда, за да кажа всичко, което мисля вече почти година. Мога да го кажа и само с две думи:
Липсваш ми.

Липсваше ми и преди официално да си отидеш. Какъвто ще те помня, теб те няма от почти година. Но те обичах и преди да дойде трудното, обичам те и след като премина бурята и е неадекватно тихо.

Ще те обичам винаги,
някои рани просто не зарастват.