История за кученце, котенце и свиня с метаболитен синдром

Всичко започна с това, че имах намерение да напиша детски разказ за кученце, котенце и свиня с метаболитен синдром. Идеята трябваше да се върти около метода на моркова и метода на тоягата, около това как се справяме с проблемите, как се отнасяме с приятелите си и тн. Накратко свинята се разболяла от метаболитен синдром, качила много килограми и приятелите й - кученце и котенце се опитват да й помогнат да ги свали.

Нещата, разбира се, никога не са толкова прости. Раказът беше написан за около двадесет минути, редактиран за още трийсетина и видя бял свят на малко прозорче в интернет веднага след това.

Минаха няколко дни и ми се обадиха от някакъв регионален ежеседмичник от Димитровградско с около четирима редовни читатели, двама от които са роднини на издателя. Поискаха да го публикуват. Казах, че нямам никакви финансови претенции, тъй като ми беше ясно, че ако бях поискал повече от цифром и словом 10 / десет/ лева, това означаваше да се превърна в собственик на регионален ежеседмичник от Димитровградско и да загубя половината му аудитория по съребрена линия. Историята трябваше да бъде публикувана още миналата седмица, но днес беше свалена от малкото прозорче в интернет по причини от телефонен характер и заради чистотата на интернет пространството, което подрастващите толкова харесват.

Обадиха ми се от Агенция за закрила на детето във връзка с въпросното разказченце с кученце, котенце и...г-н Шишенков, защо свиня? Нещо намеквате ли? Имате ли проблем с хората с наднормено тегло?

Още допивах сутрешното си кафе и почти се задавих в този момент. Наложи се около петнадесет минути да обяснявам, че всъщност аз проблем с наднорменото тегло нямам, нямам и с хората с наднормено тегло, нямам и с хората по принцип, освен с някои, разбира се, но съм се старал да не засягам хора лично в детския си разказ за метода на моркова и метода на тоягата и затова не съм използвал имена. Допълних, че съм вярващ християнин, че имам малък поглед върху Корана от чисто любопитство и че имам слабост към творчеството на Булгаков, което би трябвало да бъде възприето като плюс от практикуващите с атеисти. 

Уви, свинята трябваше да отпадне. Не само че било обидно за хората с наднормено тегло да има детски разказ за животно с наднормено тегло, което се опитва да го свали, но и думата "свиня" носела твърде много негативни конотации и трябвало да бъде заменена с "прасенце" още изначално. Вече обаче било твърде късно и трябвало да се замисля дали не искам да напиша разказ за жираф, който много иска да стане пилот на изтребител. Отговорих, че имам слабост към темата точно толкова, колкото имам слабост към молекулярната биология. Стиснахме си ръцете да напиша история за жираф, който иска да се развива в областта на молекулярната биология, но в Африка няма книжки и затова дакел и лисица от България щели да му пращат. Било добре, защото щяло да реабилитира лисицата като положителен персонаж.

Викам си, окей, сега тая свиня я на прасенце ще я правя, току виж мине за нов разказ. Може да е болна от анорексия и да трябва да напълнява, за да е сочна за празниците. Запалих цигара. Не че пуша, но понякога просто се налага. Телефонът ми звънна. Комисия по вероизповеданията. Вече бях вдигнал, така че нямах много голям избор дали да говоря с тях.

- г-н Шишенков?

- Същия.

- от вестник "Майска шипка"?

- Нищо общо.

- Не пишете ли детски разкази за в-к "Майска Шипка" от Меричлери, Димитровградско?

- Писал съм един и доколкото разбрах няма да го бъде.

- Ами няма да го бъде, г-н Шишенков. Няма и още как. 

От тук нататък последва тридесет минутна(цифром и словом 30 /тридесет/) тирада за това как всъщност свинята е обиден за мюсюлманите образ и няма да бъде възприета от другите двама читатели на в-к "Майска шипка", които не са роднини на издателя и които може по някаква забравена от Бога случайност да са правоверни мюсюлмани.

Попитах има ли значение дали са шиити, или сунити. Отговориха ми, че нямало значение. Предложих свинята да е болна от анорексия и да умре в крайна сметка, защото не е повярвала в словата на пророка Мохамед. Примерно. Казано ми бе, че не е етично персонаж да умре в детска книжка. Suck on it, Le petit Prince! А и от "Шалом" можели да имат против. Било дори радикален ислям това моето. Наложи се известно време да доказвам вярата си в подвига на Христос. Поне вече знам кой вестник щях да притежавам, ако бях поискал 10 лева хонорар.

Окей, свиня - йок. Закрила на детето са против с метаболитния, Вероизповеданията не са окей със свинята, със смъртта и с радикалния ислям. Зачудих се дали да не направя котето мъченик за вярата и да си взривя ритуално незапочналата литературна кариера. Може пък котето да получи 72 девици в литературния рай, не е малко.

Започнах сериозно да се замислям дали не е по - добре да го уча тоя жираф на молекулярна биология и туйто. Телефонът ми този път не звънна. Започнах почти престъпно да пиша ред - два за това как имало едно време един жираф на петна, който се казвал Етна и много искал да учи молекулярна биология. Съобщение за получен е - mail(емел според много чиновници у нас). Викам си...спам. Ама не. Официален e - mail от Съвета за електронни медии. Три страници уърдовски формат за това, което вече знам- свинете и болестите не са окей в българската литература, радикалният ислям също. Дотук добре.

Имаме проблем с кучето обаче. Знаех си, че е с кучето, а не с котката. Все пак кучето трябваше да играе ролята с тоягата- беше изготвило план за упражнения, беше отделило време да помага на свинята и да следи хранителния режим. Фашист. Да бе, кучето Морти, което следи хранителните показатели на Свинята Сашка било фашист! Освен това следенето водело до алюзии за това, че свинята може би е в концентрационен лагер, а кучето е надзирател. Нямах идея, че точно това съм написал, но уви. Това било. Морти също така не било удачно за име на каквото и да било животно в детски разказ, защото най - вероятно идвало от латинското mortus, което не е особено живо като наименование. Дотук с героят Морти в което и да е българско произведение. Мръсна фашистка подлога! Сашка било хубаво обаче, можело да го използвам. Поне никой засега не е протестирал срещу това...

Ново съобщение. Не посмях да го погледна. Пак започнах- имало едно време един жираф на петна, който се казвал Етна и много искал да учи молекулярна биология...Телефонът. Вдигам. Някаква независима организация на някакви хора с някаква сексуална ориентация. За вестник "Майска шипка" се обаждали. Ш и П били разменени. Отговорих им, че съм по детските разкази, при това все още нямам издаден такъв, а не по шипките с разменени букви в тях. Казаха, че са прочели предпечата. Нямали проблем със свинята, която обижда правата вяра, нито с кучето- фашист, даже него го намирали за особено секси, но не ги кефело, че котката не е достатъчно хомосексуална. Вече не пиех кафе, но щях въпреки това се задавих, при това без да опитвам.

- Извинете, не знаех, че котката ми е хомосексуална. - плахо отговорих.

- Ами да, котката във Вашия разказ ракзрива някои особености, които намекват за, хм, видите ли, различна ориентация. Все пак...котарак на име Гушко? Който е толкова добър и към свинята Сашка, но показва засилено внимание и грижа към кучето - фашист.

- Това за фашиста от СЕМ ли ви го казаха?

- Оу, не. Очевидно е просто. Но и от СЕМ ще го потвърдят. Знаете ли, може Вашата хомосексуална котка Гушко да имплементира метода на тоягата вместо този на моркова и тогава ще бъде доста добре. Ще има известна садо- мазо насоченост и ще бъде доста възпитателно по отношение на децата.

- Как по точно?- заинтересувах се.

- Ами човек се ражда със своята сексуалност и цял живот живее с нея. Не знаете ли?! Хубаво е децата, които имат различни наклонности да живеят от малки в мир с тях.

Кимнах, макар че никой нямаше как да види това по телефона. В последствие затворих. Котката Гушко започна да приема много латексов образ в съзнанието ми имах намерение да се отърва от него.

Викам си окей. Свинята не е окей, кучето ми е фашист(още ми е трудно да го повярвам) и имам хомосексуална котка, която може да стане садо - мазохист за ползу роду. Звъннах на редактора на вестника с обърканите букви и му предложих да направим корекции, за да може все пак да излезе нещо. Предложих свинята сама да се опита да отслабва, т.е. да е лично решение и да няма общо с обществената оценка, пък Аллах ще ме прощава, че е свиня, а не хипопотам например, пък другите две животни да са дочули, че тя има проблем и да са решили да й помогнат, кой с каквото може. Той вика- прави каквото искаш, аз тоя извратен разказ няма да го дам на дъщеря си да го чете. Дъщеря му е на 30, но се съгласих.

Затворих и почнах да го описвам. Звънна се на вратата. Двама полицаи. Започнах с добър ден, ама не е добър. Чули разговора, не можело да се подслушва. Политически причини, скандал за държавата, да съм бил дал обяснения в районното. Как са ми чули разговора и защо, не било моя работа. Но извратените ми разкази за животни с объркана съдба било тяхна работа и трябвало да пиша сведения.

Сега съм в Районното. Написах си обясненията. Накратко- детски разказ, три персонажа, куче- фашист, няма общо с лидер на политическа партия, свиня с метаболитен синдром, няма общо с бивш председател на правна комисия, котка - хомосексуалист, няма нищо общо с лидер на опозиционна партия. Котката може да е садо - мазохист, но ще го мисля после. Не смея да мисля с какво няма общо.

Една секретарка се смили над мен и ми даде тетрадка и химикалка за килията, нали съм за 24 часа задържан, та поне да понапиша нещо, да убивам времето един вид. Не съм много сигурен, че искам да ви казвам докъде я докарах, ама ето как ще изглежда "История за кученце, котенце и свиня с метаболитен синдром":

Имало едно време един жираф на петна, който се казвал Етна и много искал да учи молекулярна биология...

пп Дванадесет минути след първоначалното публикуване на този блогпост получих експресна нота от посолството на Италия. С прискърбие ми съобщават, че Етна не е подходящо име, тъй като съвпада с наименованието на активен вулкан, отговорен за трачната смърт на много хора. Проблем с кучето - фашист нямали. Може би било малко некоректно, но пък било мило един вид. Хомосексуалната BDSM котка много ги кефела обаче