Пратиха ми някаква лична кутия за мисли, на която къде от учтивост, къде от интерес подхвърлих едно око. Най- вероятно, когато имам повече желание, ще потърся някой ред мисли, който не е пропит до основи в самота.
Странно, прекарах няколко дни извън града, но този път сред хора, а сега убивам времето в любимите си занимания и се чудя защо тези срещи така ме съсипаха.
Стигнах до извода, че границата между големия град и другия- просто град, за който някой казват, че съвсем не бил толкова лош, всъщност е огромна. В малкия град като че ли това, което те убива е малкия социум, който не ти дава никаква свобода за самоизява, никакво право да бъдеш различен. В малкия град е просто невъзможно да слушаш музика, различна от общоприетата, да четеш литература изобщо, камо ли различна от общоприетата, а бе, изобщо да правиш нещо, което не е утвърдено по някакъв извратен стандарт на свития малък социум, който, ако и бил 100- 150 хиляди души, пак е потресаващо тесен, повярвайте ми.
В малкия град ти си сред другите. Твоята същност е отражение на това, което общо всички сте и ако ти се осмелиш да си на йота по- различен дори само в мечтите си, това те обръща на аутсайдер.
Ограниченото пространство ти позволява определени маниери, поведение, интереси и дори мечти. Не ми вярвате? Струва ми се толкова очевидно, че дори не ми е нужен пример да го доказвам. Все пак, ако се нуждаете от такъв- забележете как автомобилите в Студентски град с регистрации от един град обикновено са от не повече от 3-4 марки. Още по- потресаващото е, че тенденцията е за едни и същи 3- 4 марки за всички по- малки градове от цяла България. Положителното е само, че си приличаме. Отрицателното е, че малките общоества у нас си приличат по сходството в липсата на въображение. И бтв, забелязали ли сте, че личните автомобили на хора, които не работят и живеят в студентски град в София на глава от населението от града са далеч повече, отколкото в другите квартали. Бройката сигурно е доста близо до единицата. Даже се чудя как още няма официална статистика, би било интересно.
На другата плоскост е големия град. В него имаш пълната свобода да бъдеш себе си, стига да не закачаш другите, защото това би донесло ответна реакция. Преди година работех в една банка и работата ми беше свързана с обикаляне из центъра на града. Лятото имаше един симпатичен младеж на ролери, който обикаляше постоянно с големи слушалки и дълга розова рокля. Сигурно е бил куриер. Факт е, че беше в центъра на града и сякаш това никому не правеше впечатление. Похвално е, че не се срамува да бъде това, което е, но пък от друга страна с колко ли хора общува?
Преди време аз бях един от яростните защитници на големия град като пространство, което ти дава всички възможности да бъдеш това, което си, без да те ограничава в кой знае какви граници. Сега просто се възползвам от това, без да го величая.
Причината е, че тук имаш възможност да бъдеш сам себе си в море от индивидуалности, но рядко ще намериш друг като теб. А казват, че ключът към любовта не бил откриването на идеалния, а намирането на друг такъв изрод като теб самия.
Сега няма да прочета блога на самотния човечец, защото не съм в настроение нито да го разбера, нито да му се присмея. По- скоро искам да остана сам.
Въпросът е за колко?: )
