и честно казано нямам думи, които да изкажа.
Може би в крайна сметка някой ден ще намеря чаша разлято кафе, неравномерно изпуснати чехли и намачкан халат. Тогава сигурно ще имам какво да споделя, но нито ще искам, нито пък ще имам сили. Със сигурност и един ден някой ще намери моята чаша недопито кафе, която никога повече няма да напълня.
Напоследък често ми се отваря възможност да разсъждавам за живота
и за смъртта.
Все още нищо не зная. Предпочитам и да не разбирам. Но няма как.
Днес прочетох в интернет статистика за 5 самоубийства в рамките на денонощие на територията на София. Три от тях са успешни. Едното е на 20 годишно момиче. Поразходих се из мрежата, разгледах фейсбук страницата, която приятелите й бяха направили, имаше и качени снимки, както и малка прочувствена биография, която някой се беше сетил да състави и преведе на английски. Беше мило.
Но колко жалко е, че всичко това е на пакет хапчета разстояние от това да може да бъде възприето. А е цяло чудо, че сме тук. Такова хубаво чудо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар