...

Да пишеш на 19 е далеч по - лесно, отколкото да пишеш на 25. Лека - полека светът става много по - малко черно - бял и съвсем не толкова цветен, колкото е бил, когато възрастта ти е била 19. Няма нищо лошо в това, но някак категоричността на това, което би написал  на 19 на 25 вече е далеч по - умекнала и си склонен не само да изслушаш, но и да приемеш гледната точка на другия. Сигурно и да се съгласиш.

Въпреки това все още има неща, за които спокойно мога да пиша с огромна категоричност и да кажа - 'да, това е така, това винаги ще е така или поне в моята ценностна система това има огромно значение'. Защото аз съм привилегирован човек. Не съм се раждал в замък нито пък виждам пътят си напред и нагоре предначертан и лесен за следване. Не, аз съм от хората, които цял живот ще търсят с напипване щепсела в тъмната стая и то не толкова от нужда от нещо, а от нуждата от търсенето. Твърдя, че съм галеник на съдбата обаче, защото ми е дадено нещо, което на други не е. На 25 съм, имам работа, имам прекрасно семейство, имам приятели, чийто смях чувам от дургата стая, докато се опитвам да заспя и осъзнавам, че дори и да нямам никаква идея защо се хилят...просто искам да съм част от това. Затова и пиша тези редове с опънати крака, докато другите хора в компанията играят някаква настолна игра. И ми е спокойно, защото усещам мълчаливо разбиране само с поглед.

Да, в момента нямам лукс нито пък някакво грандиозно обществено положение, но имам разбиране и топлина, имам усмивките от другата - вече сегашна стая. Може да звучи наивно, може да звучи малко детско дори, но на 25 за мен това е важно и ми е ясно, че на 40 може и да няма такова значение. Но пък може да се окаже ключово милион пъти. Човекът, който ще съм на 40 задължително ще е преминал през това да бъде човека, който съм на 25.

Всичкото злато на света само по себе с няма стойност. Същото е и с титлите и медалите. Самоцелите са безсмислени. Важен е пътят.
Прав е онзи Бернщайн, нарекъл себе си Троцки, според когото 'Крайната цел е нищо, движението е всичко' и който за огромно съжаление е завършил посредством шиш за лед.
А движението е прекрасно, ако има с кого да го споделиш-  бил той просто приятел или повече от това. Кой каза, че другото е задължително повече? Май първо трябва да се изпита като такова...

....

Аз не съм глупав мъж. Страхувам най - много от деня, в който всичките ми мечти станат осъществени.