...

Да пишеш на 19 е далеч по - лесно, отколкото да пишеш на 25. Лека - полека светът става много по - малко черно - бял и съвсем не толкова цветен, колкото е бил, когато възрастта ти е била 19. Няма нищо лошо в това, но някак категоричността на това, което би написал  на 19 на 25 вече е далеч по - умекнала и си склонен не само да изслушаш, но и да приемеш гледната точка на другия. Сигурно и да се съгласиш.

Въпреки това все още има неща, за които спокойно мога да пиша с огромна категоричност и да кажа - 'да, това е така, това винаги ще е така или поне в моята ценностна система това има огромно значение'. Защото аз съм привилегирован човек. Не съм се раждал в замък нито пък виждам пътят си напред и нагоре предначертан и лесен за следване. Не, аз съм от хората, които цял живот ще търсят с напипване щепсела в тъмната стая и то не толкова от нужда от нещо, а от нуждата от търсенето. Твърдя, че съм галеник на съдбата обаче, защото ми е дадено нещо, което на други не е. На 25 съм, имам работа, имам прекрасно семейство, имам приятели, чийто смях чувам от дургата стая, докато се опитвам да заспя и осъзнавам, че дори и да нямам никаква идея защо се хилят...просто искам да съм част от това. Затова и пиша тези редове с опънати крака, докато другите хора в компанията играят някаква настолна игра. И ми е спокойно, защото усещам мълчаливо разбиране само с поглед.

Да, в момента нямам лукс нито пък някакво грандиозно обществено положение, но имам разбиране и топлина, имам усмивките от другата - вече сегашна стая. Може да звучи наивно, може да звучи малко детско дори, но на 25 за мен това е важно и ми е ясно, че на 40 може и да няма такова значение. Но пък може да се окаже ключово милион пъти. Човекът, който ще съм на 40 задължително ще е преминал през това да бъде човека, който съм на 25.

Всичкото злато на света само по себе с няма стойност. Същото е и с титлите и медалите. Самоцелите са безсмислени. Важен е пътят.
Прав е онзи Бернщайн, нарекъл себе си Троцки, според когото 'Крайната цел е нищо, движението е всичко' и който за огромно съжаление е завършил посредством шиш за лед.
А движението е прекрасно, ако има с кого да го споделиш-  бил той просто приятел или повече от това. Кой каза, че другото е задължително повече? Май първо трябва да се изпита като такова...

....

Аз не съм глупав мъж. Страхувам най - много от деня, в който всичките ми мечти станат осъществени.

Просто ми се иска да се разкрещя. Или да споделя. Или да поплача. Не знам. Осъзнавам, че не съм добре, че съм притеснен, че има проблем и че не е в обхвата на силите ми.

Ако не беше важно, щях да вдигна рамене, да разперя ръце, да му тегля една майна и да не му мисля повече.

Ако ми се беше изплъзнало от контрола, щях да се попритесня, но да ми помине.

Но хем е важно, хем ми е извън контрола и не съм на себе си.

Няма как.

Няма как и да бъде инак.

Осъзнавам, че искам да споделя, но осъзнавам, че каквото и да споделя нито ще ми олекне, нито пък ще има полза, защото хората около мен няма с какво да ми помогнат. Осъзнавам, че е 23:08 и не е уместно да звъня на когото и да било.

И какво от това?

В някакви такива моменти си давам сметка, че съм малко като олюляваща се висока сграда без добри основи. Хем има супер много хора около мен, хем няма никого. На никого нищо не дължа, но и на мен никой нищо не дължи.

Благодарен съм на хората около мен, някои от които имат пълно основание да ме заплюят в лицето, но са далеч по - добри хора от мен, за да го направят. Благодарен съм им за това, че са по - големи хора от мен.

Целият този хедонистичен шовинизъм води до това, че осъзнавам, че макар и да се справям въпреки ситуацията повече от добре, това не променя факта, че подкрепата не ми е нужна, за да се справям, а за да мога да премина през нея. Също, че от мен се очаква реципрочното, а аз мноого добре знам що за малоумен боклук съм, способен на реплики тип: "еми нормално", "така става" и тем подобни.

Все тая. Едва ли ще успея да го променя това. Едва ли ще успея да променя повечето от кусурите си.

Проблемът е, че не ми олеква. Всъщност може би малко, докато пиша. Може да е несвързано и полуадекватно, но ми олеква. Това е целта.

Тоя живот не е създаван, за да си биеш главата сам.

Не е създаван и нарочно, но така се получава, че единственото, което си струва е да си биеш главата, но не сам. Щото не е създаван тоя живот за другата опция.

Ениуей.

Аз...аз не знам.

Интернет като координатна система

Ясно е, че интернет позволява на селския идиот да стане световен.

Въпросът е, че това, което по принцип може да ти даде много по - голям обхват на познанието - независими изследвания, лекции, безплатна комуникация, се превърна в пространство за споделяне на снимки на котки и клипове на пияни хора. Като отявлен любител на снимките на котки нямам нищо против това по принцип, но това, което може да ти даде много повече, се използва само, за да ти загуби повече време.

Един вид нагоре - във вертикал, ти можеш да намериш още и още неща, като надолу във вертикал можеш да задълбаеш в една и съща тематика, навътре един вид, превръщайки започналото като координатна система в 3D изображение. Toва ти позволява да станеш много по - вещ в една тематика, отколкото дори университетското образование ти позволява. Защото интернет не от вчера може да ти предостави повече информация от библиотеката на СУ(хеле пък на Пернишката академия).

За сметка на това повечето хора се шляят наляво и надясно по координатната система, за да намерят други простотии от същия характер.

lol.

Интелигентност е да можеш да напишеш "кур" на стената на театъра така, че всички да ти ръкопляскат и да ти кажат "евала", без да имат ясна идея защо точно го правят.

http://www.youtube.com/watch?v=fwz8kVO3i34&list=PLF28BA4CE5883A7ED

Ще го загубя, а ще е грях.

Те са велики, но това и малките деца го знаят.

От мен толкоз. Даже и това е в повече.:)

...

You know luck. At least you think you know what luck is - born with heritage of silver tray or winning the bloody lottery. You think luck is money - getting it easy, getting it fast. But you couldn't be more wrong.

Up until a point you usually think that you are either a fucking princess or a misfortune. And you are probably damn right, but not for the reason you reckon. Because gaining or losing luck is not in the things you notice. It is not bumping into a pretty girl and marrying her to be happy as ever. No. And misfortune is not getting the wrong answers to the right questions. On the other hand - luck is not getting the right questions to the wrong answers. That is wit.

Luck, my dear, is getting away with murder- The thing that does not make you rich as fuck and able to get yourself down by your own, but protect you from the mistakes of your own stupidity.

Simple as it gets - Getting away with murder.

Damn right. That is luck.

История за кученце, котенце и свиня с метаболитен синдром

Всичко започна с това, че имах намерение да напиша детски разказ за кученце, котенце и свиня с метаболитен синдром. Идеята трябваше да се върти около метода на моркова и метода на тоягата, около това как се справяме с проблемите, как се отнасяме с приятелите си и тн. Накратко свинята се разболяла от метаболитен синдром, качила много килограми и приятелите й - кученце и котенце се опитват да й помогнат да ги свали.

Нещата, разбира се, никога не са толкова прости. Раказът беше написан за около двадесет минути, редактиран за още трийсетина и видя бял свят на малко прозорче в интернет веднага след това.

Минаха няколко дни и ми се обадиха от някакъв регионален ежеседмичник от Димитровградско с около четирима редовни читатели, двама от които са роднини на издателя. Поискаха да го публикуват. Казах, че нямам никакви финансови претенции, тъй като ми беше ясно, че ако бях поискал повече от цифром и словом 10 / десет/ лева, това означаваше да се превърна в собственик на регионален ежеседмичник от Димитровградско и да загубя половината му аудитория по съребрена линия. Историята трябваше да бъде публикувана още миналата седмица, но днес беше свалена от малкото прозорче в интернет по причини от телефонен характер и заради чистотата на интернет пространството, което подрастващите толкова харесват.

Обадиха ми се от Агенция за закрила на детето във връзка с въпросното разказченце с кученце, котенце и...г-н Шишенков, защо свиня? Нещо намеквате ли? Имате ли проблем с хората с наднормено тегло?

Още допивах сутрешното си кафе и почти се задавих в този момент. Наложи се около петнадесет минути да обяснявам, че всъщност аз проблем с наднорменото тегло нямам, нямам и с хората с наднормено тегло, нямам и с хората по принцип, освен с някои, разбира се, но съм се старал да не засягам хора лично в детския си разказ за метода на моркова и метода на тоягата и затова не съм използвал имена. Допълних, че съм вярващ християнин, че имам малък поглед върху Корана от чисто любопитство и че имам слабост към творчеството на Булгаков, което би трябвало да бъде възприето като плюс от практикуващите с атеисти. 

Уви, свинята трябваше да отпадне. Не само че било обидно за хората с наднормено тегло да има детски разказ за животно с наднормено тегло, което се опитва да го свали, но и думата "свиня" носела твърде много негативни конотации и трябвало да бъде заменена с "прасенце" още изначално. Вече обаче било твърде късно и трябвало да се замисля дали не искам да напиша разказ за жираф, който много иска да стане пилот на изтребител. Отговорих, че имам слабост към темата точно толкова, колкото имам слабост към молекулярната биология. Стиснахме си ръцете да напиша история за жираф, който иска да се развива в областта на молекулярната биология, но в Африка няма книжки и затова дакел и лисица от България щели да му пращат. Било добре, защото щяло да реабилитира лисицата като положителен персонаж.

Викам си, окей, сега тая свиня я на прасенце ще я правя, току виж мине за нов разказ. Може да е болна от анорексия и да трябва да напълнява, за да е сочна за празниците. Запалих цигара. Не че пуша, но понякога просто се налага. Телефонът ми звънна. Комисия по вероизповеданията. Вече бях вдигнал, така че нямах много голям избор дали да говоря с тях.

- г-н Шишенков?

- Същия.

- от вестник "Майска шипка"?

- Нищо общо.

- Не пишете ли детски разкази за в-к "Майска Шипка" от Меричлери, Димитровградско?

- Писал съм един и доколкото разбрах няма да го бъде.

- Ами няма да го бъде, г-н Шишенков. Няма и още как. 

От тук нататък последва тридесет минутна(цифром и словом 30 /тридесет/) тирада за това как всъщност свинята е обиден за мюсюлманите образ и няма да бъде възприета от другите двама читатели на в-к "Майска шипка", които не са роднини на издателя и които може по някаква забравена от Бога случайност да са правоверни мюсюлмани.

Попитах има ли значение дали са шиити, или сунити. Отговориха ми, че нямало значение. Предложих свинята да е болна от анорексия и да умре в крайна сметка, защото не е повярвала в словата на пророка Мохамед. Примерно. Казано ми бе, че не е етично персонаж да умре в детска книжка. Suck on it, Le petit Prince! А и от "Шалом" можели да имат против. Било дори радикален ислям това моето. Наложи се известно време да доказвам вярата си в подвига на Христос. Поне вече знам кой вестник щях да притежавам, ако бях поискал 10 лева хонорар.

Окей, свиня - йок. Закрила на детето са против с метаболитния, Вероизповеданията не са окей със свинята, със смъртта и с радикалния ислям. Зачудих се дали да не направя котето мъченик за вярата и да си взривя ритуално незапочналата литературна кариера. Може пък котето да получи 72 девици в литературния рай, не е малко.

Започнах сериозно да се замислям дали не е по - добре да го уча тоя жираф на молекулярна биология и туйто. Телефонът ми този път не звънна. Започнах почти престъпно да пиша ред - два за това как имало едно време един жираф на петна, който се казвал Етна и много искал да учи молекулярна биология. Съобщение за получен е - mail(емел според много чиновници у нас). Викам си...спам. Ама не. Официален e - mail от Съвета за електронни медии. Три страници уърдовски формат за това, което вече знам- свинете и болестите не са окей в българската литература, радикалният ислям също. Дотук добре.

Имаме проблем с кучето обаче. Знаех си, че е с кучето, а не с котката. Все пак кучето трябваше да играе ролята с тоягата- беше изготвило план за упражнения, беше отделило време да помага на свинята и да следи хранителния режим. Фашист. Да бе, кучето Морти, което следи хранителните показатели на Свинята Сашка било фашист! Освен това следенето водело до алюзии за това, че свинята може би е в концентрационен лагер, а кучето е надзирател. Нямах идея, че точно това съм написал, но уви. Това било. Морти също така не било удачно за име на каквото и да било животно в детски разказ, защото най - вероятно идвало от латинското mortus, което не е особено живо като наименование. Дотук с героят Морти в което и да е българско произведение. Мръсна фашистка подлога! Сашка било хубаво обаче, можело да го използвам. Поне никой засега не е протестирал срещу това...

Ново съобщение. Не посмях да го погледна. Пак започнах- имало едно време един жираф на петна, който се казвал Етна и много искал да учи молекулярна биология...Телефонът. Вдигам. Някаква независима организация на някакви хора с някаква сексуална ориентация. За вестник "Майска шипка" се обаждали. Ш и П били разменени. Отговорих им, че съм по детските разкази, при това все още нямам издаден такъв, а не по шипките с разменени букви в тях. Казаха, че са прочели предпечата. Нямали проблем със свинята, която обижда правата вяра, нито с кучето- фашист, даже него го намирали за особено секси, но не ги кефело, че котката не е достатъчно хомосексуална. Вече не пиех кафе, но щях въпреки това се задавих, при това без да опитвам.

- Извинете, не знаех, че котката ми е хомосексуална. - плахо отговорих.

- Ами да, котката във Вашия разказ ракзрива някои особености, които намекват за, хм, видите ли, различна ориентация. Все пак...котарак на име Гушко? Който е толкова добър и към свинята Сашка, но показва засилено внимание и грижа към кучето - фашист.

- Това за фашиста от СЕМ ли ви го казаха?

- Оу, не. Очевидно е просто. Но и от СЕМ ще го потвърдят. Знаете ли, може Вашата хомосексуална котка Гушко да имплементира метода на тоягата вместо този на моркова и тогава ще бъде доста добре. Ще има известна садо- мазо насоченост и ще бъде доста възпитателно по отношение на децата.

- Как по точно?- заинтересувах се.

- Ами човек се ражда със своята сексуалност и цял живот живее с нея. Не знаете ли?! Хубаво е децата, които имат различни наклонности да живеят от малки в мир с тях.

Кимнах, макар че никой нямаше как да види това по телефона. В последствие затворих. Котката Гушко започна да приема много латексов образ в съзнанието ми имах намерение да се отърва от него.

Викам си окей. Свинята не е окей, кучето ми е фашист(още ми е трудно да го повярвам) и имам хомосексуална котка, която може да стане садо - мазохист за ползу роду. Звъннах на редактора на вестника с обърканите букви и му предложих да направим корекции, за да може все пак да излезе нещо. Предложих свинята сама да се опита да отслабва, т.е. да е лично решение и да няма общо с обществената оценка, пък Аллах ще ме прощава, че е свиня, а не хипопотам например, пък другите две животни да са дочули, че тя има проблем и да са решили да й помогнат, кой с каквото може. Той вика- прави каквото искаш, аз тоя извратен разказ няма да го дам на дъщеря си да го чете. Дъщеря му е на 30, но се съгласих.

Затворих и почнах да го описвам. Звънна се на вратата. Двама полицаи. Започнах с добър ден, ама не е добър. Чули разговора, не можело да се подслушва. Политически причини, скандал за държавата, да съм бил дал обяснения в районното. Как са ми чули разговора и защо, не било моя работа. Но извратените ми разкази за животни с объркана съдба било тяхна работа и трябвало да пиша сведения.

Сега съм в Районното. Написах си обясненията. Накратко- детски разказ, три персонажа, куче- фашист, няма общо с лидер на политическа партия, свиня с метаболитен синдром, няма общо с бивш председател на правна комисия, котка - хомосексуалист, няма нищо общо с лидер на опозиционна партия. Котката може да е садо - мазохист, но ще го мисля после. Не смея да мисля с какво няма общо.

Една секретарка се смили над мен и ми даде тетрадка и химикалка за килията, нали съм за 24 часа задържан, та поне да понапиша нещо, да убивам времето един вид. Не съм много сигурен, че искам да ви казвам докъде я докарах, ама ето как ще изглежда "История за кученце, котенце и свиня с метаболитен синдром":

Имало едно време един жираф на петна, който се казвал Етна и много искал да учи молекулярна биология...

пп Дванадесет минути след първоначалното публикуване на този блогпост получих експресна нота от посолството на Италия. С прискърбие ми съобщават, че Етна не е подходящо име, тъй като съвпада с наименованието на активен вулкан, отговорен за трачната смърт на много хора. Проблем с кучето - фашист нямали. Може би било малко некоректно, но пък било мило един вид. Хомосексуалната BDSM котка много ги кефела обаче

...

Как да си направим сал в зависимост от това къде се намираме?

С времето осъзнавам, че в зависимост от това къде се намирате, малките неща се правят по различен начин. В някои отношения това важи и за големите. Но да приемем, че пред нас стои огромна река и ние трябва да се преместим по течението й. За целите на това изследване не разполагаме с голям технически и организационен арсенал.

Ако вървим от Запад на изток по европейска линия, можем да приемем, че първите по националност ще си направят сал, който ще си е сал, но ще е различен от сала на другите. Различен. Ще плува по реката, факт. Макар и също като другия, но ще е различен. Различен. По мое мнение ще има добро чувство за хумор. И най- вероятно вложените усилия за построяването му ще се превърнат в причина смесителя за топла вода да си остане все така неоткрит.

В далечния изток ще се роди идеята да се отсекат две дървета, пъновете да се обработят като за класически сал, а между тях да бъдат вързани хора, които да плуват по команда, докато водачът на сала изпълни мисията си за слизане по течението. Това ще осигури по - висока скорост и опасения на Международната общност относно екологичната ефективност на продукта. Дървета не се намират под път и над път вече.

Някъде в Централна Европа ще се сформира точен план, група от хора ще отсече предварително набелязан брой дървета за предварително определена единица време. Друга група от хора ще ги обработи, трети ешелон ще ги върже, а четвърта група от хора ще предвиди минимум двама гребци, жена с ветрило и местенце отпред за лого с три лъча.

По южните краища на Централна Европа също ще се пробват със сала. Група от хора ще отсече дървета, други хора ще им ги откраднат и ще ги продадат на дъмпингова цена, а останалите ще правят секс. Салът ще е наполовина по - малък от необходимото и слабо завързан. Ако изобщо го има.

На Балканите ще настанат безредици за това кому е дошла първо идеята за постояване на сал и как точно да се казва. Само в най - южната им точка никой няма да се занимава с това да строи сал и да спори за наименованието му. Там ще си вземат заем, за да си купят. Останалите ще организират сблъсъци за това как точно да бъде изписано наименованието, на латиница или на кирилица и най - вече от каква религия е салът. За саловете е важно каква религия изповядват.

В Централна Европа също биха искали да се включат, но вече късно, имаше потоп миналата седмица.

Тъжната история завървша с това, че в България, освен че половината страна ще се включи активно в споровете за име и религия на сала, една трета ще се заемат с построяването му. Никой няма да им обърне внимание дори и да открият реактивното торпедо. По единици много хора ще си направят сами различни плавателни средства и ще си потеглят срещу течението по пътя на индивидуалното спасение . Задължително срещу течението. В деня на крайния срок някой ще застане върху голям камък в реката и ще започне да гребе. Ако го питат защо не тръгва, ще отговори, че се засилва. После ще се чуди как така никакво разстояние не е изминал.

...

Този път няма да пиша нищо сериозно. Няма да правя и безброй корекции на допуснатите в бързината на пресъздаване на мисълта грешки.

Съжалявам, ако има недоволни. Ако няма, още по- добре. Но доколкото познавам бита на българина, недоволни не просто ще има, ами ще са и пемного и по пре различни причини.

Затова и слагам ето тази точка . тук по средата на мисълта и тук . където е по- добре да има запетая, за да ви дразни и да ви бърка в нервите, та да може като истински българи да се оплаквате и да критикувате на воля.

И знам, че не ви стигат, затова ще напиша Мбоскодиктиозавър без причина, за да може да се нервите, че не си спомняте откъде е това и да беснеете на мен, че се правя на умен.

От няма и три дни съм тук и е различно. Това е не само защото съм на почивка, нямам задачи, ставам в 11, пия по- малко кафе, чета книга за кеф и не бързам заникъде, не е и защото компанията ми е прекрасна. Това е така, защото тук, само на 1 000 километра от Дома хората просто живеят по друг начин.

Не казвам, че италианците са някакви меганачесани с интелект типове- глупости. Сървисът им е по- тегав от този в Слънчев бряг, ментаджии на дребно са, а ярко контрастно оцветените към тъмния спектър са дори по- дразнещи от най- нахални римляни у нас. Ама наистина.

Не е различно и защото природата е мега яка, сградите- толкова уникални, че да се пишат със з- згради. Съвсем не. Да, действително е страшно приятно всичките здания едно до друго да са в сходен стил и да са лицеприятни, но не е задължително. Пък и това се коригира с времето при достатъчно желание от страна на главния архитект и още няколко такива с арх. и инж. преди името.

От контактите с хората ми прави впечатление нещо друго. Имам възможност и да съпоставя с това, което се случва в България, защото интернетът не ти позволява да си безкрайно далеч от дома. Докато в България колегите и приятелите ми, които са на по 23 години някъде се избиват за някаква малоумна глупост, тук приятелите, при които съм останал, живеят далеч по- спокойно. Имах възможност да си поговоря и с техните приятели и за тях важи същото. Общо взето всички страдаме от едни и същи страхове и съмнения, но като че ли те си позволяват да са на 23 доста повече, отколкото ние.

Защото в България, когато си на 23 се счита за несериозно да не се държиш като 40 годишен. Защото преждевременното състаряване у някои хора води до желанието им да превърнат другите в такива като тях. Кара ги да очакват, не само да очакват, но и да изискват хората около тях да не пишат "защото" в началото на две поредни изречения, да са облечени по определен начин, да харесват определени коли, да използват определени маниери, да не прекаляват с употребата на думата "определени" в изреченията....Дефицитът на успех у нас е толкова заразителен за младите хора, че едва намерили първата си работа те започват да се държат като вече много тежки и утвърдени професионалисти, с 10 години стаж, 20 милиона в банковата сметка и сякаш не в този живот са израснали в Бяла Слатина. Е, сори.

По същото време на 1000 км от там тук са на 23, влюбват се, мечтаят, обикалят 10 магазина, за да купят парфюма на проекто гаджето си, при това само за да им напомня за неговия мирис...а бе, знам какво ще ми кажете. Несериозно е. А бе, да, несериозно е, съгласен съм. На 23 не си на 16. Но не си и на 40.

Както е нормално да се страхуваш от това дали ще се реализираш, защото let's face it младежката безработица е страшна в цяла Европа, не само у нас, както е нормално да ти е неудобно, че харчиш все още парите на вашите, а те не са безкрайно много, така е повече от очаквано да си мечтаеш да не си сам и да си щастлив. Само че при 40 годишните 23 годишни това дотолкова се е изродило, че вместо да се влюбят до уши, са почнали да дърпат тиранти и да се правят на велики и да се разпитват един други кой колко милиона изкарва.

Не ви съдя, тоя живот си е ваш, правете с него каквото си искате. Обвинявайте се за това кой ви организира бала, критикувайте ме задето според вас не съм сериозен, тъй като спя с тениска с надпис "undercover genius" или задето ви се усмихвам(може би причината е съвсем различна), все тая ми е. Но не очаквайте, че ще съм като вас.

За Бога, много пъти ми се е искало, иска ми се почти всеки ден, но много рядко ми се получава. Не защото съм безбожно уникален и невероятен, а защото искам на 23 да съм на 23, а на 40- на 40.
 Сори.

И не ми пука с какво ще сте облечени на бала, с какъв грим ще сте и какви покани ще давате на преподавателите, които не ви помнят имената.

Поздрави от мен, отивам да ям сладолед( ;

....

Scatter-вам през стари уърдовски файлове на компютъра ми. Нямам никаква представа кой го е писал това, но съм го запазил, та аре малък шеър:

My heart was in the depths

Of the falling snow

Where only pain and misery

Could ever grow,

And I was wandering around,

Like a drifter or a single

                                    Rolling stone.

I sought for some treasures-

Freedom, or just relief

But what I only came up to was

                                                My constant grief.

So I stood against the winds of

            The ruthless еarth.

I wanted to rebel. To rise against

What caused my hurt.

And, in pain from all my

Bleeding wounds,

My body was torn to pieces by the

Upcoming no good

Rains kept falling and falling

Over my head,

And floods were drowning my soul

And I never dreamt that my

Love will ever grow.

But one day,

Full of spring and

Surprise

I became not only a spectator of the

            Blessing sunrise!

But you weren’t there, my dear,

I was all alone.

Because love ain’t magic when it is gone.

...

http://www.youtube.com/watch?v=ps3ftZQ5O3w

Като за чаша вино :)

...

we each owe a death- there are no exceptions.