...

По- рано днес се замислих за това какво е да си мъж.

Като дете много мечтаех един ден да бъда мъж- да бъда силен, да взима решения, да ги изпълнявам...

Днес знам, че е адски трудно. Един ден, искам не искам, ще ми се наложи да бъда мъж. И ще стисна със зъби и ще бъда. До края на живота си.

Сигурно ще запазя нещо детско у себе си. Вчера четох "Малкия принц". Знам, че винаги ще пазя тази книга, както и знам, че винаги ще има нещо момчешко у мен иска ми се именно то да радва хората около мен, хората, които обичам, тези, които ще обичам. Но се надявам да ставам все повече мъж, много повече, отколкото съм сега, за да могат те да разчитат на мен.

Днес заключих вратата на един дом, в който останаха много мои мечти, много полуизпити чаши черно кафе, много усмивки, прегръдки и любов. Дом, който никога няма да имам. Защото е чужд и завинаги ще бъде. Случва ми се за втори път.

Първият път болеше повече.

Не съжалявам. Днес постъпих така, както трябваше. Мисля, че направих една стъпка.

Надявам се да е за добро.