вторник, 30 октомври 2012 г.

Имам малко работа за вършене. Имам сили, не ми липсва и мотивация.

Осъзнавам, че съм се фокусирал и че така е редно. Липсват ми някои други неща, но няма как. Липсват ми и някои хора, но отново няма как.

Всичко с времето. В случая времето е по- скоро на моя страна. Факт е, че дори и да ми се наложи да се занимавам с това отново, няма да е трагедия, напротив- крайно интересно ми е. На още по- силно основание усещам, че по- скоро не очаквам такъв развой на събитията. За сигурност обаче са ми необходими още малко работа, малко повече късмет и положително отношение.

Предстои да хвърлим заровете.
--------------------------------

В интерес на истината, мислех си, че ще далеч по- трудно и дори непоносимо. Факт, човек може много повече, дори отколкото си представя.

В момента правя първата стъпка. Следващите са ми далеч по- важни, но без тази не може.

Знам, че като всеки човек, имам път. Мисля, че започвам да го намирам.  Да видим.



с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
                      тъмен,
да, нашто
        ярко
           слънце
                ще просветне.


Аз съм оптимист. Когато си притиснат до стената, не ти остават много други възможности. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар