Хубавото на историята е, че е тотално истинска и неподправена. Разказаха ми я вчера и си мисля, че е толкова чаровна, че даже няма смисъл да сменям имената на хората. А и...така и иначе не им знам бекграунда, пък и те не подозират за моето съществуване, така приликата с действителни лица и събития е налице, истороията е част от приликата, ала самите хора съвсем- не.

Става въпрос за Мария от Пловдив. Ако не я познаваш, не бери грижа, и аз не я познавам. Та споменатата вече госпожица живее от доста време в Калифорния. Знам за нея, защото е приятелка на една приятелка- били много близки като деца, после- една гимназия, в последствие се поразделили заради университети и други такива занимаващи ги неща, но не загубили връзка. Писали си от време на време мейли, малко скайп, когато се засекат, общо взето не губели контакт. Моята близка, заради която знам за събитието е тук в София, а Мария е малко по- надалеч- в Калифорния. Работата е такава, че за да вземе постоянно пребиваване не трябва да напуска страната и от вече 4-5-6-7 години не се е прибирала тук и в момента единствената връзка с нея са онлайн платформите.

Не мога да ти кажа с какво се занимава Мария. Най- вероятно учи нещо, а паралелно с това и работи, за да се издържа. Сигурно няма никакво свободно време, а и съм чувал, че в Щатите отношенията с хората не са като отношенията тук. Така или иначе, при денонощие от само 24 часа и при график като споменатия от мен, най- вероятно на момичето грам не й е лесно.

Та въпросната Мария сигурно няма много свободно време. Но пък за сметка на това когато й остане такова, кара сърф.

Един ден нашата героиня, която е съвсем жива и от плът и кръв дори и в момента, отишла да покара в океана и там срещнала някакъв непознат. Заговорили се. Тя се представила, той дал някакъв прякор, с който бил свикнал да се обръщат към него и не щеш ли, разговорът потръгнал. С времето тези двамата все повече се опознавали и все повече се харесвали, откривали неща, които ги свързват. Кой знае, сигурно първоначално покрай сърфа, а после покрай нещо друго, но хората намерили общ език. На някакъв етап на нея й звъннал телефонът и някой от България я занимал с нещо. Мария отвърнала на български, а след като приключила разговора, открила, че човекът, с когото разговорите вървяли тъй учудващо добре, също го владеел.

Защото се казва Димитър и е от Пловдив.

Те сега са там и са заедно. А светът бил широк и защото Пловдив им е тесен, се намират надалече.

Първоначално се сетих за Вапцаров и за неговите Джон и Грета, които се срещат на завоя с лимузини. Звучи също толкова невероятно и отдалечено. Но в днешно време драмата явно е не само как и за кого, а също и тук и там, където.

А за тия двамата, чиито имена така нетактично не скрих, се надявам някой някога някъде да направи филм.Кой знае, може на български да го разберат повече хора.