...

Вчера осъзнах, че човекът е най- абсурдното същество което съществува на планетата. Всеки един друг вид полага усилия за да се адаптира към заобикалящите го условия и по този начин да живее по задоволителен начин, като освне това си осигури и потомство.

Малко ще ми е трудно да успея на прима виста да изразя мисълта си, но ще опитам.

Човекът, единствен от всички видове, създава свой собствен свят, толкова сложен и объркан, че дори на екземплярите от този вид са им нужди поне 25 години за да се адаптират към него. И цифрата се увеличава.

Честно казано, в тази връзка винаги съм се изумявал на хората, които вярват във величието на вида ни- как сме на върха на цялата еволюция и, видиш ли, едва ли не вече ние направляваме процеса. Не отричам, че е възможно, но си мисля, че от гледна точка на слънчевата система, камо ли на целия Космос, ние сме толкова незначителни, че звучи просто абсурдно да се дискутира подобна тема.

По- скоро съм склонен да повярвам, че ние сме изградени от клетки. Ако приемем това, което сме учили в часовете по биология за чиста монета, можем да заключим, че най- вероятно и ние сме част от нещо по- висше. Ние дори не го осъзнаваме, което от една страна е по- добре, а от друга е повече от логично. Съмнявам се, че епителните клетки имат представа какво е бъбрек. И така, част от нещо по- висше, ние просто изпълняваме функцията, която имаме. Най-вероятно и ние сме някаква форма на клетка, или орган, може би тъкан. Нещо, под някаква форма наподобяващо на изграждащите нас микрофигури.

Както казах по- рано, малко ми е трудно да изразя мисълта си достатъчно логично и последователно, защото самият аз съм малко объркан в разсъжденията си, но нека продължим напред. За милиони милиони години планетата Земя е претърпявала някакво развитие, направлявано от самата нея в ход, чиято дълбока логика до ден днешен ние не можем да си обясним. Ще пропусна урока по практическа еволюция и ще стигна до там, че някъде по средата на процеса се появяваме ние. С какво сме толкова специални всъщност?

Можем да заключим, че ние сме първият вид, който не нагажда себе си към природата, а природата към себе си. 

Не мислите? Само погледнете всичко около вас. Точим петрола от недрата на земята, за да произвеждаме гориво, с което замърсяваме въздуха. Сечем де що има дърва, за да правим хартия, а и да освобождаваме място за себе си  и още безброй, безброй примери.

Простете ми слабата подготовка по биология, но в съзнанието ви кой е първият организъм, който малко ви напомня за нашата дейност? Вирусите? Паразитите? Мне. Всички те са външни за организма тела.

Раковите клетки. 

Това са клетки на организма, които по необяснима до ден днешен за нас причина мутират и започват да унищожават организма, комуто са предназначени да служат. Те изсмукват ресурсите на организма и се развиват до окончателното му унищожение. И своето.