Преди време си почесах езика с приятели на тема образование. После попаднах на ето тази лекция:
Колко е трудно да се осъществи всичко в лекцията, това е съвсем различна тема на разговор. Да не говорим, че има идеи, които са обречени да не видят реализацията си на практика( Световното господство на Пролетариата).
Както и да е, мисълта ми не е за това колко убийствено много ресурси са необходими, за да има що годе читаво средно образование у нас. По- скоро ме вълнува какво е толкова наложително да се промени.
Попаднах на статия в webcafe и ми направи впечатление, че момчето, което пише е на 17 години и отношението му към заобикалящото го училище до голяма степен съвпада с моето преди 6 години. С две думи- там прекарваш половината време от деня си, а в половината от това време усилията ти са насочени в това да не заспиш и да си даваш вид, че всъщност нещата, които говорят много те интересуват. Пълна загуба на време. Най- добрия урок, който научих е, че трябва да си избера работа, която да обичам, защото иначе ще се побъркам. Защото в училище с мен се случваше точно това, което се случва на човек с работа, която мрази- клинчиш, мотаеш се, даваш си вид, че вършиш нещо, а всъщност само отбиваш номера.
В какво се състои проблемът?
Позволявам си да твърдя, че има проблем, при това сериозен, защото не само хората от моя набор, но и 6 години по- малките от мен виждат едни и същи грешки в системата. Просто на участващите все още в нея им е по- трудно да ги формулират, защото им липсва дистанцията на времето. На по- големите от нас пък най- вероятно са им останали само спомените за първата целувка/цигара/бира и тн и ни се чудят какво толкова мразим на това толкова хубаво време. И понеже от тях зависи нещо да се промени, нещата буксуват.
Проблемът всъщност е в това, че училището не е насочено към учениците. Център на средното образование в момента у нас е "предаването на материала". Накратко това означава, че учителят трябва да влезе в час, да предаде определена бройка уроци, пък който разбрал, разбрал, браво на детето. Останалите сами са си виновни, защото урокът е предаден, пък те...а бе, ще се разберем на родителската среща. (Впрочем родителите ми отказваха да се срещат с половината ми учители, особено с тия, които сипеха похвали по мой адрес)
В университета положението също е горе долу така, но там се разчита, че хората са достатъчно осъзнати и ще си погледнат нещата после. Нещата там са по- сложни, но пък и се очаква, че имаш интерес да учиш това, защото ще го работиш, т.е. ако искаш да си добър в нещо- ще си погледнеш нещата в последствие. На практика не това са мотивите- т.е. всички четат в сесията, защото изпитите трябва да се вземат, но нямам дистанцията на времето, за да мога да дам адекватна оценка на университетското си образование(а и съм до голяма степен доволен от повечето неща).
В училище това няма как да проработи- срещу теб има хормонално дисбалансирани деца, които, ако по някаква неосъзната от тях предразположеност не харесат материята, няма как да ти обърнат внимание. Освен това материята не е насочена разбираемо към тях- присъствал съм на редица часове, в които преподавателят влиза, пише някакви точки на дъската, изпява някакви работи и с това се приключва. Да не говорим за споровете "написахте ли си домашното", които траят половината учебен час. Абсолютно губене на време.
Накрая се получава така, че от 7:30 до 13:10(г/д тогава приключваха 7 часовите дни) съм присъствал на първите два часа, в които ми се е спяло, та две не виждам, голямо междучасие, в което съм пил по кафе с хора, и някакви следващи часове, в които се е спорело аджаба Пешо(друго е името на момчето) защо не си е научил урока по математика. Е, добре де, Пешо в момента е в Художествената академия и учи сценография, някак си, за мен е абсолютно разбираемо да не отбира нищо от математика. Дори и основите.
Цялото това мрънкане от моя страна има някаква насока, все пак. Мисълта ми не е в това какви са грешките и колко ужасно беше. И аз имам разни първи неща в училище, които ми харесаха. Но и за това не ми се говори. Интересува ме по- скоро какво може да променим, за да направим така, че нашите деца да излязат една идея по- грамотни и ориентирани, отколкото ние излязохме след Абитуриентския бал.
Преди всичко ми се струва, че трябва да се промени центъра. Ученикът е главна цел на училището. Това означава, че трябва да изнамерим подход, в който да търсим качествата на децата от малки. Помагайки им в развитието на силните им страни, може да им простим за слабите. Защото който разбира от история, надали ще покаже същия потенциал във физиката. Не е ценно да излезем с еднакво незнание. Ценно всеки да развие това, в което е добър. Вярно е, трябва да се преработят стандартите, което е бая работа, но пък е за добро. Защото на мен нямаше да ми тежи да влизам в 3 блока история, но да нямам нито един час физика седмично. Аз така или иначе на практика не съм имал, защото за 6 години обучение по физика, нищо не научих. Ама нищо.
Второто, което ми се струва адски важно е разформироването на паралелките. Това се практикува в някои от училищата(мисля 91ва немската гимназия). Провеждането на вътрешни изпити всяка година ще доведе то това, че ще се разбере кой колко добре се е справил с материала. Т.е. силните по едни предмети ще имат по- високи оценки по тях, а и най- вероятно по- слаби по други предмети. Това може да бъде основа на ротация по интереси. Т.е. добрите в една материя да бъдат групирани в паралелка на база резултатите им от предходната година( или да стигнем по- далеч- срок). Ще им се преподава, разбира се, повече от това, в което са силни и ще имат по- дълбоки познания накрая т.е. по- добра основа. Няма пречка да развиеш по-добри познания в няколко области. Ако нивото ти е по- високо, ще учиш с едни хора по едната материя, а с други- в другата. Вярно е, графикът ще се прави малко по- трудно, но сериозен ли е подобен контрааргумент? А социализацията? Каква по- добра социализация от това. Ако се змаислите, тази система дава по- добър шанс да познавате всички деца в училище, отколкото всяка друга. Освен това групирането по интереси и опасността следващата година да не си в силна група ще стимулира децата към развитие. Вярно е, ще има и такива, които изобщо нищо няма да научат по никоя материя. Но...и в моето училище при сегашното развитие имаше такива. И сигурно продължава да има.
Третото много важно нещо е да се спортува. Спортът дава дисциплина и здраве. Дали ще се организира с подобряване на базата, дали със създаването на общински центрове, които да се наемат от училищата за няколко часа, а в останалото време да функционират чрез абонати( и да се издържат по този начин), вече е съвсем различна тема на разговор. От нещата, които изброих досега, това е единственото, което не е чисто организационно и наистина изисква финансов, а не ментален ресурс.
Следващо по важност е заработването на кариерни центрове и работа с училищния психолог. Веднъж осъзнали и поразвили малко потенциала си, време им е да го насочат. Повечето деца не могат да се справят с това сами. По- добре е с тях да се занимава професионалист, отколкото родителите им, които най- вероятно ще се опитат да им струпат нереализирани свои мечти. Това също е финансовоемко, но ако няма средства, но има желание, може да се организират скайп разговори със специалисти, а може да се използва и училищния психолог.
Не искам да казвам, че именно това трябва да се случи. Това просто е моята визия за едно училищно образование, което ще дава малко по- добри резултати. Не искам да се съгласявате с мен. Напротив, искам да видя по- добри идеи от моите. Особено приложени в практиката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар